Проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите в интервю за dir.bg - за това какво показа 2025 г., какво предстои през 2026 г. и каква визия е необходима за устойчиво развитие на висшето образование в по-дългосрочен план.
Проф. Темелкова, каква е Вашата цялостна оценка за 2025 г. - какво ни показа тази година за състоянието на висшето образование?
2025 г. беше година, в която много процеси, започнали по-рано, станаха ясно видими. Висшето образование у нас не е в криза, а в период на ускорена трансформация. Това е важно да се каже ясно, защото често публичният разговор се води в крайности.
Системата функционира, университетите работят, създават се модерни, интердисциплинарни специалности, привличащи студенти - включително и рекорден брой чуждестранни. В същото време обаче, средата около тях се променя по-бързо от всякога. Европейските политики, дигитализацията, изискванията на пазара на труда и нагласите на младите хора поставят нови въпроси, на които не може да се отговаря с решения от преди десет и повече години.
Как да изпреварваме темповете на развитие на средата, когато висшето ни образование години наред е в системен финансов недоимък? Как да имаме научно обусловени университетско-индустриални тинк-танкове, когато определяме научноизследователските си университети по неясни и твърде непрозрачни критерии? Как да търсим принадена стойност в икономиката от завършилите висше образование, когато държавата акцентира върху това дали студентите присъстват на лекции и с това е обвързала финансирането на висшите училища, вместо да се съсредоточи върху политики, даващи реални практико-приложни умения на дипломираните? Това са все риторични въпроси...
Ако погледнем към страни като Германия, Австрия или скандинавските държави, ще видим, че и там университетите преминават през подобни процеси. Разликата обаче е, че те ги планират в по-дълъг хоризонт. Това е и най-важният урок от 2025 г. - необходимостта от стратегическо мислене, от стратегическа визия, а не реакция на отделни събития или правенето на политики заради определена конюнктура.
Темата за таксите и финансирането предизвика сериозен обществен интерес. Как трябва да се разглежда този въпрос в по-широк контекст?
Таксите за обучение са само видимата част на един по-голям разговор - този за устойчивостта на системата. Висшето образование е сложна инфраструктура: преподаватели, обучение и школи на преподаване, научна дейност, лаборатории, общежития, дигитални платформи. Всичко това изисква ресурс.
В много европейски държави този разговор е решен чрез дългосрочни рамки - държавата поема основната отговорност за финансирането, а университетите имат ясни правила за допълнителни приходи. Това създава спокойствие както за студентите, така и за институциите. Защото тези държави отдавна са припознали университетите, без значение от това дали са частни или държавни, като публични образователни институции, изпълняващи обществена роля.
Цялото интервю вижте ТУК